Блицкригът срещу Алтернатива за Германия е на път да развенчае мита, че в Европа има място за демокрацията
Иронията е, че тези, които приказват за демократични ценности искат да забранят цяла партия, която към този момент явно им пречи, въпреки до неотдавна да бе комфортната „ следена съпротива ”
Целият държавен уред, формиран главно от леви, граничещи със социалистическо настроени партии и фрагменти в Германия, е оповестил „ блицкриг ” на немската AfD. Причината - членовете били нацисти и работили срещу конституцията и законите, а убежденията им били екстремистки и крайно-десни. Затова, несъмнено, било нужно... партията да се забрани, а първата стъпка в осъществяването на тази цел бе осъществена през вчерашния ден, когато съдът в Германия анулира държавната дотация към AfD (Alternative für Deutchland, или на български „ Алтернатива за Германия ”)
Координираната офанзива наподобява повече от планувана и сякаш натрупва инерция в последни дни. Кулминацията беше митинг предишния уикенд, проведен от неизвестно кой в цялата страна, който се разгласи срещу съществуването на партията и в който се присъединили невероятната численост от 100 000 индивида, както се похвалиха демократичните медии.
Никоя от тях обаче не съумя да излезе отвън заучените изречения и опорки, упоменати горе - нацизъм, извънредно десни, нелегално и така нататък Колкото и да пробват обаче да изтрият от фотографията ликът на тази партия , властимащите най-вероятно няма да съумеят , тъй като това не е първият, не е и последният им опит.
Ситуацията в Германия е странна. „ Алтернатива за Германия ” се ражда още през 2012 година, в подтекста на еврокризата и яхва една тогава популистка вълна, изпреварила даже напрежението във Англия по време на Брекзит. В тези години в обществото се натрупа неодобрение за това, че Германия храни бедните и нескопосани в политическо и икономическо отношение страни от Южна Европа - главно Гърция и Испания. Заражда се, въпреки и непопулярно мнение, че страната би трябвало да излезе от Европейски Съюз, от Еврозоната и да си върне Дойчемарката, на която в действителност е основано еврото като валута. Това, несъмнено, е прекомерно огромната упоритост, която популистите тогава от AfD си слагат за цел и предстоящо не събират съвсем никаква поддръжка измежду елементарните хора. За наслада на левите, които ръководят Германия на процедура от края на Втората международна война до момента, тази нова партия може да бъде употребена в тяхна изгода - като нужната следена съпротива, която да показа крайни хрумвания по подобен метод, че да отварти обществеността от тях.
По подигравка на ориста обаче точно тази следена съпротива в този момент излиза отвън надзор . И стартира да плаши върхушката в Берлин, която по един или различен метод е на процедура продължение на политиката на Вашингтон оттатък океана.
AfD, чийто формален уебсайт все още на писане на този материал е офлайн по незнайни аргументи, в този момент упорства главно за две неща - да се приключи безразборната миграция от Африка и Близкия Изток, която бе въведена в този ѝ деструктивен тип от някогашния канцлер Анжела Меркел; и да се мисли повече за същинския немски жител - този, който работи цялостен живот от ден на ден и повече, с цел да заплаща безумните нараствания на налозите, въведени поради имплементацията на първия мотив.
На процедура партията е срещу това германецът да храни безработните и незаинтересовани от интеграция външни лица, които паразитират на гърба на елементарния работещ човек. Колко неуместно звучи това...
Понякога от 100 хиляди, броят на протестиращите срещу AfD стигаше и до 250 000. Реално може би не са били и 40-50 000, съгласно различни немски източници.
Тези упоритости несъмнено към този момент се харесват доста точно от елементарния работещ човек. А той е най-голямата опасност за статуквото, чиято съществена цел към 2024 година наподобява е да трансформира Германия в някакво сходство на Близкия Изток. За същия елементарен немец е ясно, че паразитите, които са на ръба на закона, унищожават културата, усилват престъпността и вършат в общи линии животът доста по-лош, в сравнение с е бил единствено допреди няколко години.
Неслучаен е фактът, че даже в България има значително на брой германци в трудоспособна възраст, които са емигрирали тук с аргументът, че у нас се усеща по-скоро като у тях, само че преди 20 години. Определено това не се дължи на положителната ни стопанска система и бизнес климат, нито на желанието ни да работим, нито на постоянното ни правораздаване - тези неща са несъществуващи в България. По-скоро повода германци да идват тук, е че страната няма толкоз огромен надзор върху живота на елементарния човек, за разлика от там, където с всяка минала година държавното управление влиза от ден на ден в частния дом.
Обичайна панорама - протестиращи срещу " извънредно десните " размахват LGBT цветовете
Сега обаче обстановката е по-различна. Отчаяният опит на държавния уред да забрани цяла партия граничи с диктатурата. Докато същите леви подлагат на критика демократичността или неналичието на такава в редица непознати страни без проблем, в този момент те вършат тъкмо това, което не харесват. Иронията на личните им дейности е потресаваща, тъй като AfD е партия с близо 22% предтавяне в Народното събрание. Тоест се прави опит гласът на публично близо ¼ от гласоподавателите в Германия да бъде заглъхнал. А неофициалните цифри са по-високи в поддръжка на „ извънредно дясната ” партия - термин, който левите доста обичат да поставят като определение на критиците си. Поне не приказват нищо за съветско въздействие към AfD, нали? Нали?! Не, AfD е „ про-руска ” партия, която смята, че спорът в Украйна е вътрешен - сред Киев и Москва и Европа не би трябвало да се намесва. Доста безразсъдно, поради статуквото в Европа.
Анкети, отвън мейнстрийм медиите в Германия, всички от които са... познахте, държавни , демонстрират, че AfD има доста по-голям електорат. И това напълно не е инцидентно. Защото позицията на партията дава отговор съвсем буквално на това, което всеки разумен немец мисли. А това не се харесва на властта. Докато безусловно допреди 10 години AfD бе условно насърчавана от левите да се демонстрира обществено, с цел да работи като следена съпротива, това към този момент не е правилно. И растящата известност на консервативната партия плаши статуквото, тъй като напълно умерено този ръс може да излезе отвън надзор. За страдание на левите, те нямат явен мотив, с който да се опълчват правно на партията, по тази причина прибягват до пасивни способи на заличаване.
Затова е впрегнат целият държавен уред, в това число държавните медии. Тече дейна акция на „ оклеветяване ” на AfD. Първо беше неуместното внедряване на човек „ под прикритие ” на среща на партията, в която бяха показани главните цели - преустановяване на незаконната миграция и депортиране на тези, които паразитират на гърба на немския народ. Това се интерпретира като „ рисково дясно ”, граничещо с „ нацизма ”. Заваляха съпоставения с NSDAP (Nationalsozialistische Deutche Arbeiterpartei, или казано на малко - партията на Адолф Хитлер). Започнаха да се провеждат митинги с меко казано противоречиви лозунги като „ Убивайте членовете на AfD! Изгонете нацистите! ” - въпросният бе лишен от протестиращи в Ахен и те ще бъдат съдени, само че по напълно друга линия, въпреки до това да се стигна, чак откакто от партията се оплакаха на полицията и тя, за голямо страдание на левите, бе задължена да работи.
. Той е буквално “AfDler töten ” и наподобява преднамерено е изписан без препинателен знак. Защото в случай че е изпише с точка, немският може да се интерпретира като „ AfD-йците убиват. ” , а в случай че е с възклицателна - “ Убийте AfD-йците! ” . Това обаче е издирван резултат, с цел да може да се интерпретира по двата метода - тактичност, добре позната и употребена точно от оня режим, почнал в Берлин през 1932 година „ Крадецът вика, „ Дръжте крадеца! ”, както се споделя в известната българска сентенция.
Същите протестиращи, които са толкоз „ за ” миграцията, че желаят да разгласят цяла партия за противозаконна, колкото и невъзможна да е задачата им, нямаха проблем да опъват LGBTI плакати с цвета на дъгата на демонстрациите. Това би следвало да е задоволително показателно кои и какви са недоволните от задачите на AfD.
Тази партия не е изключение в Европа, просто страната, в която оперира, е малко по-странна в исторически проект . Вместо Германия да се оттърси от ужаса на нацисткия режим и да го не помни като черна история от предишното, там до ден-днешен тази идеология е оповестена за незаконна и срамна. Тема табу, която пречи на естественото развиване на обществото и оказва помощ на актуалната идея на либералите. По този метод десните партии се озовават без място в Народното събрание към този момент години наред и без да имат опция да се насладят на социална поддръжка. Годините индоктринация обаче в този момент очевидно изветряват и една немалка част от Германия, по образеца на страни като Италия, прилежаща Нидерландия и даже Франция, където десните съвсем съумяха да си завоюват президентско място, е решила да разнообрази репертоара. Германия е идеалната жертва.
Това няма да остане „ ненаказано ”. Със сигурност опитите за дискредитиране на единствената различна партия в страната, обявявана в последните над 10 години за „ Двигателят на Европа ”, ще продължат. Дали ще са сполучливи обаче зависи напълно от германците. Не, не тези германци - „ докторите и инженерите ” от Близкия Изток, които се трансфораха в причина за обособяването на цели квартали в огромните градове, където даже полиция не припарва. Онези другите - същинските, които работят, с цел да изхранват останалите. Те в един миг може да решат да създадат същинската смяна. Да се надяваме от тяхно име.
Целият държавен уред, формиран главно от леви, граничещи със социалистическо настроени партии и фрагменти в Германия, е оповестил „ блицкриг ” на немската AfD. Причината - членовете били нацисти и работили срещу конституцията и законите, а убежденията им били екстремистки и крайно-десни. Затова, несъмнено, било нужно... партията да се забрани, а първата стъпка в осъществяването на тази цел бе осъществена през вчерашния ден, когато съдът в Германия анулира държавната дотация към AfD (Alternative für Deutchland, или на български „ Алтернатива за Германия ”)
Координираната офанзива наподобява повече от планувана и сякаш натрупва инерция в последни дни. Кулминацията беше митинг предишния уикенд, проведен от неизвестно кой в цялата страна, който се разгласи срещу съществуването на партията и в който се присъединили невероятната численост от 100 000 индивида, както се похвалиха демократичните медии.
Никоя от тях обаче не съумя да излезе отвън заучените изречения и опорки, упоменати горе - нацизъм, извънредно десни, нелегално и така нататък Колкото и да пробват обаче да изтрият от фотографията ликът на тази партия , властимащите най-вероятно няма да съумеят , тъй като това не е първият, не е и последният им опит.
Ситуацията в Германия е странна. „ Алтернатива за Германия ” се ражда още през 2012 година, в подтекста на еврокризата и яхва една тогава популистка вълна, изпреварила даже напрежението във Англия по време на Брекзит. В тези години в обществото се натрупа неодобрение за това, че Германия храни бедните и нескопосани в политическо и икономическо отношение страни от Южна Европа - главно Гърция и Испания. Заражда се, въпреки и непопулярно мнение, че страната би трябвало да излезе от Европейски Съюз, от Еврозоната и да си върне Дойчемарката, на която в действителност е основано еврото като валута. Това, несъмнено, е прекомерно огромната упоритост, която популистите тогава от AfD си слагат за цел и предстоящо не събират съвсем никаква поддръжка измежду елементарните хора. За наслада на левите, които ръководят Германия на процедура от края на Втората международна война до момента, тази нова партия може да бъде употребена в тяхна изгода - като нужната следена съпротива, която да показа крайни хрумвания по подобен метод, че да отварти обществеността от тях.
По подигравка на ориста обаче точно тази следена съпротива в този момент излиза отвън надзор . И стартира да плаши върхушката в Берлин, която по един или различен метод е на процедура продължение на политиката на Вашингтон оттатък океана.
AfD, чийто формален уебсайт все още на писане на този материал е офлайн по незнайни аргументи, в този момент упорства главно за две неща - да се приключи безразборната миграция от Африка и Близкия Изток, която бе въведена в този ѝ деструктивен тип от някогашния канцлер Анжела Меркел; и да се мисли повече за същинския немски жител - този, който работи цялостен живот от ден на ден и повече, с цел да заплаща безумните нараствания на налозите, въведени поради имплементацията на първия мотив.
На процедура партията е срещу това германецът да храни безработните и незаинтересовани от интеграция външни лица, които паразитират на гърба на елементарния работещ човек. Колко неуместно звучи това...
Понякога от 100 хиляди, броят на протестиращите срещу AfD стигаше и до 250 000. Реално може би не са били и 40-50 000, съгласно различни немски източници. Тези упоритости несъмнено към този момент се харесват доста точно от елементарния работещ човек. А той е най-голямата опасност за статуквото, чиято съществена цел към 2024 година наподобява е да трансформира Германия в някакво сходство на Близкия Изток. За същия елементарен немец е ясно, че паразитите, които са на ръба на закона, унищожават културата, усилват престъпността и вършат в общи линии животът доста по-лош, в сравнение с е бил единствено допреди няколко години.
Неслучаен е фактът, че даже в България има значително на брой германци в трудоспособна възраст, които са емигрирали тук с аргументът, че у нас се усеща по-скоро като у тях, само че преди 20 години. Определено това не се дължи на положителната ни стопанска система и бизнес климат, нито на желанието ни да работим, нито на постоянното ни правораздаване - тези неща са несъществуващи в България. По-скоро повода германци да идват тук, е че страната няма толкоз огромен надзор върху живота на елементарния човек, за разлика от там, където с всяка минала година държавното управление влиза от ден на ден в частния дом.
Обичайна панорама - протестиращи срещу " извънредно десните " размахват LGBT цветовете Сега обаче обстановката е по-различна. Отчаяният опит на държавния уред да забрани цяла партия граничи с диктатурата. Докато същите леви подлагат на критика демократичността или неналичието на такава в редица непознати страни без проблем, в този момент те вършат тъкмо това, което не харесват. Иронията на личните им дейности е потресаваща, тъй като AfD е партия с близо 22% предтавяне в Народното събрание. Тоест се прави опит гласът на публично близо ¼ от гласоподавателите в Германия да бъде заглъхнал. А неофициалните цифри са по-високи в поддръжка на „ извънредно дясната ” партия - термин, който левите доста обичат да поставят като определение на критиците си. Поне не приказват нищо за съветско въздействие към AfD, нали? Нали?! Не, AfD е „ про-руска ” партия, която смята, че спорът в Украйна е вътрешен - сред Киев и Москва и Европа не би трябвало да се намесва. Доста безразсъдно, поради статуквото в Европа.
Анкети, отвън мейнстрийм медиите в Германия, всички от които са... познахте, държавни , демонстрират, че AfD има доста по-голям електорат. И това напълно не е инцидентно. Защото позицията на партията дава отговор съвсем буквално на това, което всеки разумен немец мисли. А това не се харесва на властта. Докато безусловно допреди 10 години AfD бе условно насърчавана от левите да се демонстрира обществено, с цел да работи като следена съпротива, това към този момент не е правилно. И растящата известност на консервативната партия плаши статуквото, тъй като напълно умерено този ръс може да излезе отвън надзор. За страдание на левите, те нямат явен мотив, с който да се опълчват правно на партията, по тази причина прибягват до пасивни способи на заличаване.
Затова е впрегнат целият държавен уред, в това число държавните медии. Тече дейна акция на „ оклеветяване ” на AfD. Първо беше неуместното внедряване на човек „ под прикритие ” на среща на партията, в която бяха показани главните цели - преустановяване на незаконната миграция и депортиране на тези, които паразитират на гърба на немския народ. Това се интерпретира като „ рисково дясно ”, граничещо с „ нацизма ”. Заваляха съпоставения с NSDAP (Nationalsozialistische Deutche Arbeiterpartei, или казано на малко - партията на Адолф Хитлер). Започнаха да се провеждат митинги с меко казано противоречиви лозунги като „ Убивайте членовете на AfD! Изгонете нацистите! ” - въпросният бе лишен от протестиращи в Ахен и те ще бъдат съдени, само че по напълно друга линия, въпреки до това да се стигна, чак откакто от партията се оплакаха на полицията и тя, за голямо страдание на левите, бе задължена да работи.
. Той е буквално “AfDler töten ” и наподобява преднамерено е изписан без препинателен знак. Защото в случай че е изпише с точка, немският може да се интерпретира като „ AfD-йците убиват. ” , а в случай че е с възклицателна - “ Убийте AfD-йците! ” . Това обаче е издирван резултат, с цел да може да се интерпретира по двата метода - тактичност, добре позната и употребена точно от оня режим, почнал в Берлин през 1932 година „ Крадецът вика, „ Дръжте крадеца! ”, както се споделя в известната българска сентенция.
Същите протестиращи, които са толкоз „ за ” миграцията, че желаят да разгласят цяла партия за противозаконна, колкото и невъзможна да е задачата им, нямаха проблем да опъват LGBTI плакати с цвета на дъгата на демонстрациите. Това би следвало да е задоволително показателно кои и какви са недоволните от задачите на AfD.
Тази партия не е изключение в Европа, просто страната, в която оперира, е малко по-странна в исторически проект . Вместо Германия да се оттърси от ужаса на нацисткия режим и да го не помни като черна история от предишното, там до ден-днешен тази идеология е оповестена за незаконна и срамна. Тема табу, която пречи на естественото развиване на обществото и оказва помощ на актуалната идея на либералите. По този метод десните партии се озовават без място в Народното събрание към този момент години наред и без да имат опция да се насладят на социална поддръжка. Годините индоктринация обаче в този момент очевидно изветряват и една немалка част от Германия, по образеца на страни като Италия, прилежаща Нидерландия и даже Франция, където десните съвсем съумяха да си завоюват президентско място, е решила да разнообрази репертоара. Германия е идеалната жертва.
Това няма да остане „ ненаказано ”. Със сигурност опитите за дискредитиране на единствената различна партия в страната, обявявана в последните над 10 години за „ Двигателят на Европа ”, ще продължат. Дали ще са сполучливи обаче зависи напълно от германците. Не, не тези германци - „ докторите и инженерите ” от Близкия Изток, които се трансфораха в причина за обособяването на цели квартали в огромните градове, където даже полиция не припарва. Онези другите - същинските, които работят, с цел да изхранват останалите. Те в един миг може да решат да създадат същинската смяна. Да се надяваме от тяхно име.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ